|
|
|
|
НОВО!
ПРОМОЦИЯ:
|
|
|
| ЗА СВЕТЛИНАТА И РАСТЕНИЯТА |
Някога върху една от централните сгради в центъра на Шумен се мъдреше лозунг: „Дружбата на НРБ със СССР е жизненоважна, както слънцето за всяко живо същество!”. В първото нямах никакво съмнение – припомняха ни го ежедневно, завторото обаче се наложи да се досамообразовам. По-долу Ви предлагам и резултата от скромните ми, но добронамерени усилия...
При болшинството от растенията и особено при стайните, светлината се явява най-важния фактор за растеж.Тя е решаващо важна за процеса на фотосинтезата, при който в зелените части на растенията от поетите неорганични вещества се изграждат органични съединения като въглехидрати, мазнини и белтъци. В тази връзка е редно да акцентираме върху най-важните за растенията компоненти на светлинното лъчение – продължителност и най-вече – интензивност. Те от своя страна зависят от
редица фактори като сезонност, облачност, откритост, а при закрити помещения и от изложение, отдалеченост от прозорец и други.
Светлинна интензивност:
юг, пълно слънчево греене - на открито 76.000 лукса
север, пълно слънчево греене - на открито 16.400 лукса
Директно зад прозореца 53.000 лукса (ю)/ 2.200 лукса (с)
На 1 метър от прозореца 500 лукса (ю)/ 400 лукса (с)
На 2 метра от прозореца 240 лукса (ю)/ 210 лукса (с)
На 3 метра от прозореца 160 лукса (ю)/ 160 лукса (с)
От данните по-горе виждаме колко бързо намалява интензивността на светлинното лъчение в затворени помещения с отдалечаването от прозореца. Важно за отбелязване тук е, че при много ниски нива на светлинната интензивност,растенията спират да произвеждат кислород и дори напротив – в тъмнината те „дишат”!
И все пак, колко светлина е нужна на (стайните) растения, за да са жизнеспособни и да фотосинтезират? На този въпрос – разбира се – универсален отговор няма, но за растежа и цъфтенето на повечето растения са нужни поне 3.000 лукса и нагоре. Всъщност според нуждата си от светлина, растенията биват разделяни на 3 групи – с висока, със средна и с ниска нужда от светлинно лъчение. Ето и няколко примера:
Нужда от високи нива
на осветеност
> 3.000 лукса
Циклама, Афеландра, Бенджамин, Бугенвилия, Хризантема, Циганче, Кактус, Хортензия, Юка, Каланхое
Нужда от средни нива
на осветеност
> 2.000 лукса
Аралия, Бегония, Бромелия, Бръшлян, Кампанула, Филодендрон, Калцеолария, Фикуси, Кипарисова трева
Нужда от ниски нива
на осветеност
> 1.000 лукса
Антуриум, Бръшлян, Папрат, Шефлера, Аспидистра, Скиндапсус, Спатифилум, Сингониум, Тетрастигма, Сентполия
За да могат растенията да асимилират оптимално светлината е полезно от време на време да почиствате запрашените им листа – например с влажна кърпа или чрез дъждуване с пулверизатор.
Продължителността на светлинното лъчение е друг важен фактор за растежа и цъфтенето – особено през по-тъмната част от годината. С допълнително изкуствено осветление може значително да се подобрят условията за живот на растенията, като им бъдат осигурени – това важи за голяма част от тях - минимум 700 лукса в продължение на 9 часа/ден. Ако решите да подарите на Вашите растения подобни екстри, не забравяйте, че не само интензивността и продължителността на светлинното лъчение са важни за растенията, а и качеството на светлината, която те получават.
Нормалната дневна светлина, която излъчва слънцето и ние сме приели за бяла светлина е с температура от около 5400 - 5600 келвина ("Цветната" температура е условна температура (в градуси по Келвин – 1°К=-273°С), до която би трябвало да се нагрее едно абсолютно черно тяло, така че да излъчва светлина със съответната дължина на вълната, предизвикваща усещане за съответния цвят). С помоща на призма (водните капки във въздуха са естествени призми, които образуват дъгите) тази светлина може лесно да бъде разградена на дълговълнова червена светлина, късовълнова синя светлина и средновълнова зелена светлина, като те се преливат безстепенно една в друга. От този цветови спектър растенията ползват предимно червената и синята светлина и почти напълно отразяват зелената светлина (всъщност това е и причината на бяла дневна светлина растенията да изглеждат зелени, а на червена или синя светлина – почти черни). При ниска светлинна интензивност и/или висок процент на червената компонента в светлината, растенията растат най-бързо, но това рядко е здравословен растеж (стават хилави и се чупят дори от собствената си тежест). Ако бъдат подложени само на късовълново синьо светлинно лъчение при достатъчна светлинна интензивност, те ще растат много бавно. Изводът е, че за правилния и здравословен растеж на растенията е много важен балансирания микс на синята и червената компонента в светлината (първата нормално е много по-голяма), при достатъчна светлинна интензивност. При изборът на (допълнително) изкуствено осветление тези особености трябва да се съблюдават и да се използва професионално оборудване, препоръчано от специалисти. Само за пример – все още сравнително масово използваните крушки на Едисон с волфрамова нажежаема жичка излъчват в диапазона 2700 – 2800 келвина, т.е. светлина, в която червената компонента е преобладаваща. Електронните светкавици на фотоапаратите излъчват светлина с температура 5500 келвина, но пък това се случва неприложимо кратко.
Луменисцентните лампи излъчват в широк диапазон – 4500 – 6500 келвина и част от тях могат да свършат добра работа при консултация от добронамерен и разбиращ продавач.
Минават си годините, времената се менят и онзи лозунг с думите на Георги Димитров отдавна го няма. А че слънцето е „жизненоважно за всяко живо същество” си е непреходна истина, в която едва ли някой от нас се съмнява - дори в будещите все повече съмнения времена, в които живеем.
Автор: Радостин Крумов, СТЕРАДО ООД |
| |
|
|