|
|
|
|
НОВО!
ПРОМОЦИЯ:
|
|
|
| GLIS GLIS |
Сега, когато премръзналото Р на октомвРи трака със зъбки от студ под облещената есенна луна, много от животинките, които не избягаха далеч на юг, са се свили на кравайче някъде на закътано и така - предимно спейки и вероятно сънувайки пролет – ще изкарат зимата. Някои от тях ще се разбудят от първото пролетно слънце и рукналите планински потоци, но други ще се надигнат месеци по-късно, когато тучната зеленина е заляла и горите. Сред епичните поспаланковци е и животинчето, за което искам да Ви разкажа.
Официално го наричат сънливец, но много от хората – особено по селата – си го знаят като съсел. Най-информативно обаче се оказва немското му наименование (каква изненада само!) – там го наричат Siebenschlaefer, т.е. седемспящ. И наистина – този малък гризач проспива над половината от годината – като захване септември/октомври, та откарва чак до април/май. Напук на големия му сън, другото му е сравнително малко – тежи средно до 160-180 грама, тялото му достига до около 18 см, горе-долу толкова му пораства и опашката. Прилича на катерица, но е по-дребен и обикновено сивото преобладава в окраската му. Различава ги и друго – ленивецът е активен нощем (един шумен факт, който притежателите на селски къщи и вили често познават от личен опит). А иначе денем, разбира се, спи. Понеже имам доста лични наблюдения над съселите (преди години в мазата на селската ми къща стигнаха до 7, т.е. майка + поколение), смело мога да заявя, че тази иначе симпатична гадинка е много любопитна до нахална – по тъмна доба може да ти „изкара акъла“ – току се покаже ненадейно зад някоя греда да види добре какво точно правиш ти там долу. И е упорита почти колкото начеваща фолк-певица – ти я гониш, след малко пак се връща (визирам гадинката). Освен това ленивците много обичат овощните градини и най-вече техните плодове. Тези обстоятелства обясняват честото им заселване в близост до хората. Все пак обичат и широколистните гори – особено онези, които им дават орехи, лешници, кестени, жълъди, които са им много любими и нужни, за да се подуят от ядене като войнишки мешки през септември (стигат докъм #188; кило), след което да си поспят едни 7 месеца рахат. Май излезе, че съселите са вегани, ама не са – не отказват и гъсеници, насекоми, птичи яйца и дори малки птиченца. Освен спането и яденето, ленивците имат още едно основно занимание – размножаването. С тази блага дейност се заемат около месец след пролетно-лятното си събуждане. Успехът зависи предимно от плодовитостта на мъжкия ленивец, която съвсем не е сигурна даденост. Бременността продължава 30-32 дена и обикновено се раждат 4-6, а понякога 9 дори 11 малки, слепи двуграмови съселчета. След 3-4 седмици те проглеждат и започват усилено да се хранят, за да се подготвят за първия си зимен сън (е слава Богу, че поне за нас зимата не е 7 месеца!).
Допускам, че след всичко написано дотук, поне 1 читателка е намерила известни прилики между мъжките ленивци и някои лениви мъже. За мъжките ленивци бащинските чувства и/или инстинкти са непознати – те напускат женската далеч преди тя да роди...
Но все пак „всичката хубост на едно място не бива“ и животът на съселите, който стига до 9 години, съвсем не е безоблачен. И те са част от хранителната верига и често стават плячка на невестулки, белки, златки, сови и дори на домашни котки. В миналото – по времето на Римската империя, ленивците са били считани за голям деликатес. Били са отглеждани в специални клетки, наподобяващи кафези, след което са били приготвяни в специални съдове от тъмна теракота. Поради високата си цена обаче, са били „хапка“ само за по-заможните домакинства. Представете си Римския аристократизъм! – SPA, вино и Glis glis! (както е латинското наименование на ленивците). Английското им наименование също води натам - edible dormouse. Днес съсели се ядат в Словения, което било дълбоко свързано с народните традиции и донякъде тайно в Италия (Ломбардия и Калабрия), където иначе са защитени животни (на този фон тричането на кучета ми изглежда безобидно).
Забелязал съм, че всяка животинка под слънцето има с какво да ни изуми и да ни докара до клишето: „на тази загадка учените все още не са намерили отговор“. Така беше и при къртиците, и при светулките и при калинките, за които писах преди време. Така е и при ленивците, които са прекрасни катерачи. Освен, че имат остри нокътчета, с които се катерят по корите на дърветата, във възглавничките на крайниците им има множество жлези, които постоянно овлажняват възглавничките и подобряват максимално впцеплението дори при изкачване на сравнително гладки вертикални повърхности. По време на дългия зимен сън, пулсът на тези животинки се намалява от 300 на 5 удъра в минута, като интервалът между вдишванията стига около час. Голяма част от съселите изкарват зимния си сън в дупки до 1 метър под земята, където почвата не би трябвало да замръзва. Все пак те спят свити на кълбо, за да минимизират загубата на топлина. Нещо повече – често те спят на групички, за да се топлят взаимно. Този факт озадачава, защото веднага след като отрастнат малко, мъжките съсели си маркират територия, в която не допускат други мъжки. По време на съня, телесната им температура спада до около 5 градуса по Целзий. Ако обаче спадне повече, организмът им има защитен механизъм за избядване на клетъчна смърт и те се събуждат за кратко сгряване. Все пак най-голямата загадка при ленивците е тази, че те още от пролетта знаят каква ще бъде есенната реколта от плодове и ядки. В годините, в които реколтата е добра, се раждат повече малки и обратното. Това учените проследяват по големината на тестисите на мъжките в размножителния период. От многогодишни наблюдения е установена тази връзка и зависимост. Установена, но не и обяснена.
Такива ленивски работи! Светът се върти, а Glis glis си спи...
Автор - Радостин Крумов, Стерадо ООД
|
| |
|
|